ФАРА за ХУМАННОСТТА

Когато човек покаже добро отношение към друг човек, това е хуманност.

Когато човек покаже добро отношение към животно, това е също хуманност.

Тук искам да ви разкажа за един хуманен човек, само един от много герои, които всеки ден правят нещо добро на животно в беда.

 

farah-letters-final CROSS

Историята на Жорето

разказана от първо лице от неговия собственик Б.В. във хардуерен форум:

Всичко започна преди три години, когато една вечер през септември месец отидох в близкото заведение да пия по една бира с приятели. Точно до заведението се намира пицария “Джиков” на ул. Гео Милев – София. Както си седяхме, забелязах че в тревната площ до пицарията има коте, което видимо има проблем. Горкото се въртеше на едно място и не можеше да си помръдне задните крачета. С френдовете го взехме и го закарахме в денонощна клиника за преглед. Това става към 1:00ам. Решихме че е прегазено, но се оказа, че е простреляно с въздушна пушка точно между прешлените на гръбначния стълб.

Ето ренгенови снимки:

1 2

Сачмата е увредила гръбнака на котето. В последствие разбрахме, че малоумния управител на пицарията се бил напил и го гръмнал с въздушна пушка, уж на майтап!

Лекарят каза, че е възможно да е в шок и след 1-2 дена да се оправи. Взех го да го гледам, уж за малко, но просто ми спечели сърцето и не можех да го умъртвя. 3 пъти му се разминаваше…

Това са снимки от другия ден:

3 4

5

Мина време и го заведох в клиника “Свети Георги” в кв.Редута, София. Там бях очарован от лекарите – изключително компетентни и добри хора. Лекарката каза, че трябва да му се слагат инжекции нивалин (за подобряване на проводимостта на нервите) в продължение на месец, по 3 пъти на ден. Естествено, нямаше как да го водя всеки ден по 3 пъти и бях принуден да се науча да му бия инжекциите сам. В началото беше доста трудно, но се сработихме. Направо ме е шокирал. Аз му слагам инжекция, а той мърка и ме гледа с невероятна благодарност. Все едно разбираше, че е за добро.

Все пак инжекциите подобриха състоянието му, но той така и не проходи. Ходи само с предните лапички, а задните крачета се влачат. Също така, не може сам да ходи до тоалетна по разбираеми причини. Всеки ден сутрин и вечер му помагам, като го държа. Тъжно е и ангажиращо, но някак си не ми тежи и грам. Правя го с удоволствие.

Но проблемите не свършват до тук. Тъй като увреждането на нервите е съпроводено и с намаляване на чувствителността на крачетата, той явно ги третираше като нещо чуждо или нещо, което му пречи. В следствие на това, една вечер като се прибрах, го заварих в кашона и гледката беше шокираща  - едва не припаднах. Беше си нахапал крачетата. (Няма да влизам в подробности или да поствам сники, поради жестокостта на гледката и аудиторията на форума). Веднага го превързах  - и пак на лекар. Трябваше да му сменяме превръзките по 2 пъти на ден в продължение на месец и нещо.

И с това се справихме и го преодоляхме.

Наложи се майка ми да му ушие дрешка в която да го слагаме, защото както споменах, не може сам да ходи до тоалетна и …абе, сещате се.

Ето снимка в дрешката – много е готин!

 

6 7 8

И този етап мина след година и нещо. Сега се е научил и ме чака сутрин и вечер да ходим до тоалетна. Няма нужда от дрешка вече.

Голяма слабост ми е. Въпреки че е инвалид, видимо се чувства добре. Игрив е и е приспособен. В момента предните му лапи са доста мускулести, което му помага да се предвижва безпроблемно. Даже се катери по диваните.

Ето няколко снимки от скоро:

Тук мързелува в завивките:
9

И отново:
11

Тук е в любимия си кашон:

12
И така.

Това е неговата история. Знам че за много от вас ще е страскащо, но мога да ви уверя, че след това през което преминахме, в момента грижите за него са направо незабележими.

Всички тези усиля и пари определено си заслужаваха.

Сега стигаме и до момента защо гледа стреснато на снимката. Понеже си влачи задницата, съм му забранил да ми щъка из балконите по цимента, защото малко или много е мръсно и става като Черен Петър. Точно на тази снимка по-горе го хващам в крачка с фотката и беше документиран. Той като ме види и влиза вътре с 200км/ч. Има си балкон с пластмасова тревица, на който му е разрешено да щъка.

Ето го размазал се:

13