За ЛАПИ

Лапи” е детски приключенски роман (подходящ за възраст 12-68г.). Книгата можете да намерите във всички добри книжарници.
Разпространява: издателство Жанет45. Автор: Т. Яна Якова.

ЛАПИ накратко:
catlife-B catlife-2 catlife-3B catlife-4 catlife-6 catlife-7

——————————————————————————————————————————–

Лапи / Кой кой е в книгата:

Писмо до редактора:

30 юни 2014

Здравей отново, Соня,

Ето профилите на котките, както проговорихме:

Започвам с Марияна, тигрова котка, двугодишна, красива и глупава. Тя е красива в противоречие с човешките стандарти, според котешките (обикновена, мършава тигрова улична котка). Абсолютно самоуверена, непредсказуема, лековата, загадката на празната от съдържание женска душа – не знаеш какво мисли, защото не мисли. Само такава една особа може да обърне света на ученолюбив, когнитивен : ) домашен, породист и неопитен котарак, какъвто е Кот.

Кот е същи екшън герой, ученолюбив, докато не се влюбва до уши. Той е повод да се случат разни неща, но не ги предизвиква. Малко е като Силвестър Сталоун в Роки, когато се опитват да ни убедят, че е ценен военен със забележителни качества на водолаз и фотограф, обаче ние си знаем, че е просто мъж, който ходи на фитнес често. Кот и Марияна са си лика прилика.

Накрая се женят, което е абсолютен елементарен край. Ще имат влудяващи деца. Като образи са достатъчно  развити, дори с напълняването на женения мъж накрая, мисля че няма какво да ги подсилваме като образи.

Монти е симпатяга, проекция на сродната ми душа. Той е добре отгледан и възпитан, попивателна на идеи, какъвто е интелигентния затворник, каквито са интелигентните деца с недъг. Когато бяга от вкъщи, той се отнася към реалността с известен невротизъм, с изнасяне на готови представи, широк хоризонт, съшит от белите конци на телевизията. Живее с дизайнери, така че не познава друго, освен добрия вкус. Мисля че любимите му филми са „Американско сватбено одеало”, „Стая с изглед”, „Полунощ в Париж” и донякъде „Титаник”, т.е. той балансира цинизма и претенциозния вкус на собствениците си със здравословен романтизъм, той е романтик по натура. На фона на останалите котки, които са с уважение към Създателя, Монти е чист протестант, с неизпитана вяра, но заложен светоглед. Много приятна основа за характер.

Особено е забавен, когато няма как – трябва да участва във войната, обявена от Дон Маци. Няма как да откаже, а как по дяволите ще участва, няма идея. В невротичните му представи, проблемът с войната е, че в „Последния самурай” Том Круз има меч, а той, Монти – няма, за това е леко скептичен, че война ще има. В решителния момент обаче, когато трябва да защити Виолета, Монти е добър воин, т.е. той си е съвсем наред, просто никога не е живял.

Виолета, обекта на неговата обич е хитра, адаптивна, трезва женска котка. Кръстена е на моя приятелка, която е истински талант в катеренето, много атлетична жена. Виолета е одухотворена, интуитивна, прозорлива, скептична; когато се озовава в чистилището, не могат да и продадат историята с жениха. Мисля, че не е романтична, прекрасно знае, че Монти я обича, но целта й не е обич, а приключението, иска и двете да останат живи (и обичта и приключението, преследването на неизвестното) и за това не бърза с отклика към Монти.

Ако книжката има продължение, струва ми се, че Виолета ще се замеси в някакво голямо приключение, а Монти прекрасно ще допълни преживяването с реакции, решения, душа. Виолета е това, което психолозите наричат „субективен характер”, чела е много за Египет, но е запомнила само каквото и изнася за котките-богини. Тя е също от онзи тип, дето не се замесват с чужденци – искат много усилия, запознаване, езикови бариери, не знам си какво…

Без Име и Дон Маци са alpha males, и двамата са улични котки; улицата е свобода и борба за надмощие. Те са опортюнисти, каквато е природата на всички от сем. Котки/ нещастни са, ако храната им се поднася наготово, обичат да си я намират сами. Те са двама, защото Без Име като доминантен мъжки балансира цялата котешка компания от махалата и остава част от общността, докато Д.Маци е Кръстник, минал е от тъмната страна, безпардонен, лидер в името на контрола и личната полза (ако изпитва респект към някого, то е към мега-дебелата бяла женска котка, емоционалната пукнатина, през която прозират последните отломки от човещина, много претръпнали морално мафиоти имат почит към Big Mamma, без фигурата на Биг Мама, Д. Маци си остава the ultimate Don). И двата котака не са с лош характер, те са амортизирани от живота на улицата и оцеляването сред по-опасните животни (хората). Най-общо, котките не поставят никой човек пред себе си:

Монти пристъпи към отвора в който се спускаха въжетата от камбаните. Краят им не се виждаше.
-    Ще паднем върху някой човек – поколеба се той.
-    Това ли е по-важно или нашите уши? – натърти Без име.

Освен това, Без име умира, част от Кръга на живота, а Д. Маци остава. Господинчо е бъдещето, новия алфа доминантен в квартала.

Госпожа Лина е what you see is what you buy. Не е ли интересно, как тя е приключенката, онази, която е получила шанса да притежава Златния Суджук, но в нея няма нищо приключенско. Харесва ми как намръщен простак като Дон Маци е много по-приключенец, отколкото тя, потвърждава истината, че приключението – това сме ние, а не обстоятелствата (тя прилича на една моя приятелка Kinga Freespirit, която обиколи света на стоп/за 5г и издаде книга с много снимки, а книгата беше много много скучна).

Синът и е мощно, гъвкаво, праволинейно животно, служи на историята с тази праволинейност. Той почти доброволно стана слуга на Дон Маци; няма нужда от име, няма какво да изтъкне някаква идентичност. Общо взето, колкото по-голямо е животното от сем. Котки, толкова по-затвърден е горния принцип за праволинейно поведение. Това е съотношението малки-големи котки (като размер). Има и съотношение малки-големи котки (като възраст), то е в основата на отношенията в книжката (Кот спрямо възрастните котки; Фара спрямо Марияна; Дон Маци спрямо сина-рис). Тук изпъква Фара, която е Майката, зрелия топъл баланс на компанията. Тя е типична като образ, мисля, няма нужда от доизясняване на архетипа, вярна е на образа си, каквото и да прави.  С нея се случва най-приятната за описване ситуация и единствената сериозна в книжката – тя изпраща умиращ старец в последния му път. Той е отново момче, тръгва нагоре към гората през нощта, където го чака ангел, Фара върви с него, черна сянка, пази го от паника. Великолепна е. Името и „Фара” произлиза от „Фараон”, така наричаме най-добрата ми приятелка Диди, на която е посветена книжката. Хептен не се съобразяваме с м.р. на нарицателното, знам… : )

Честно казано, мисля че с всички герои съм уцелила мярата и не искам да ги пресилвам, да оглупяват, да служат на плосък стереотип, така че, много ми се иска да не ги пипаме много. Нека видим промените заедно.

Хубав ден и успех!

Яна